Имало едно време, едно пристанище…

Така започват всички приказки.

 

Някога, зоните около пристанище Бургас-Изток, бяха с контролиран вход, достъпни само за малцината, които работеха там. Разходките на бургазлии и гостите на града бяха ограничени до хотел Приморец, "Фрегатата" и стария фар.

Днес, Бургас си има т.нар. "зона за обществен достъп", в която добре дошъл е всеки. Тя съхранява автентичните пристанищни сгради и уредба - които трансформирани в нови, модерни, мултифункционални пространства предлагат различни възможности за релакс и културен туризъм.

Тук са Морска гара, Брегова (трафик) кула, "Магазия 1" вече достъпни не само за пешеходци, но и за автомобили и велосипедисти. През летния сезон, маршрутна линия електроавтомобили осигурява транспорт от Моста на Бургас до Морска гара - откъдето тръгват и корабчетата за остров "Света Анастасия". Тук е и мястото, където акостират круизните кораби, които пристигат в нашия град.

Приказката търпи развитие и днес.

Морска гара се превръща във все по-любима дестинация на бургазлии. С покачването на градусите, хората които я избират за лежерна разходка и вкусно похапване се множат с много бързи темпове. Някак неусетно, в един момент, откриваш, че Морска гара е ядрото на Бургас. Хора от всякаква възраст се разхождат, карат колела, деца играят, корабчетата сноват постоянно между остров Света Анастасия и пристанище Бургас, семейства, влюбени, приятели от близо и далеч похапват – в култовата „Даляна“ и царството на барбекюто и мръвките – „Месото“.

Изкушаващи аромати мамят, да поседнеш на брега на морето, с чаша бира или узо в ръка. Залезът е убийствен! Със сигурност и изгревът е такъв. Морето пее бургаски песни за кораби, потънали съкровища, кръвожадни пирати и красиви русалки. Атмосферата е на лежерен Бургас – градът, които никога не бърза, с лъкатушещи улици, обикалящи ту нови, ту стари постройки във всякакви цветове и форми. Тук обаче, на Морска гара, царят е един – негово величество Нептун. Вълните ту се бунтуват, когато бирата му се бави, ту са леко нежно, укротено кадифе – когато порцията ребра в „Месото“ е ометена, а в халбата има само тъжни остатъци пяна.

 

И живели дълго и щастливо.

На Морска гара Бургас.

Едно старо пристанище,

В нов облик,

За едни морски хора,

С любов към живота.