Разбърза се Цар НЕПТУН

08 юни

Разбърза се Цар НЕПТУН. Беше забравил нещо, но изобщо не можеше да се сети какво. Посегна към тефтера, в който си записваше какви ли не важности - от дните, отредени за буря тази година, до началото на Световното по футбол. "Така де и аз съм човек" - мислеше си той, докато иззад очилата, кацнали на носа му гледаше съсредоточено страниците - и бързо ги отгръщаше, една по една. Погледът му се спря на нещо. Усмивка изгря на лицето му, видяло не един и два века. Пръстът му беше здраво забит, под нещо изписано ситно-ситно, оградено в кръгче. За красота, отстрани се мъдреха три удивителни знака. "Да" - рече си той. "Време е". Затвори очи - а когато ги отвори - вече беше на морския бряг. В далечината метални силуети на кранове режеха небето. Над тях беше увиснало юнското слънце. Огледа се наоколо - беше пълно с хора, глъчка и живот. Седна на една от близките маси, въздъхна блажено и отвори менюто. Отгоре, се мъдреше надпис "Даляна" - и нещо за красива черноморска гледка с добра морска храна. "Какво ли ти ми разбират тия краткоживотни сухоземци от красиви морски гледки! Аз, какви неща съм виждал... Въпреки, че тука хич не е лошо" - помисли си той. После, чертите му стегнати за момент се отпуснаха и на лицето му се върна благата полуусмивка - "Но виж, от добра морска храна, наистина имат представа". После, извади очилата и с тяхна помощ се зарови съсредоточено в менюто. Наоколо - кряскаха чайки, хора бяха потънали в разговори, собствената си вътрешна тишина или телефоните си, деца играеха и се щураха. Ухаеше на бургаско море и живот.